Хронометърът

Хронометърът тихо отмерва секундите
разделящи предишната и следващата
наша среща.  Пет, четири, три милиона..
Отегчено захвърлен е там още от снощи,
но и от ъгъла на подсъзнанието
не спира да тиктака. Дразни ме.

Защо нетърпението не се измерва
по скалата на Ройтерс, Рихтер и Медведев?
Нетърпеливо ми е до побъркване.
Не моето, но нечие. На някого.
Чувам сирени (или русалки?)

Нетърпеливо затварям очите си.
Гмурвам се в съня и изтръпвам
от допира с капките студено невъображение.
Започвам борба - безкрайна наглед -
със страшни чудовища; врагове омразни.
Сразявам принцеси (яздещи грифони) безчет.
И се женя за грозната кривоноса вещица.

В сънищата времето изтича по-бързо,
до последната песъчинка в часовника
който не искам, не трябва да обръщам.
А пясъкът тиктака само насън.
Не го навивай - няма да заплава по-бързо.
Плават ли изобщо плаващите пясъци?

А после се будя - и до мен на леглото
си стои хронометърът. И чудя се - дали
има начин човек да излъже времето;
и ще ми трябват ли хипер-квантова физика
и събраните съчинения на г-н Х. Уелс
за да те видя отново някога?