КАРТИНА

Ти - преход мой неплавен.
Изтритите за теб бои -
естествена среда обезцветена,
палитрената ни целувка разделена -
разгърната в обърнатата надалеч глава
От светлина прогледнал в сивотата,
а ти - отблъскваща към сенките,
ти - осветяващата прехода ни в мрак.

Живеем с теб - уви в различни цветове.
Ти - Мона Лиза оувърдрайв.
Бои, нахвърляни небрежно по листа
А аз - обърнато икапоан платно.
А аз - и отпечатъци от пръсти,
следи от нарушени обещания
по сините отчаяни щрихи.

Ти. Да, точно ти - в картината
‘аз’ е наопаки обърнатото ‘ти‘