Постинг
17.11.2008 14:15 -
Nation
Автор: nueno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1673 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2008 14:20
Прочетен: 1673 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 17.11.2008 14:20
Купих си Nation на Тери Пратчет. И я прочетох. Чете се на един дъх* - увлекателна, интересна и струваща си всяка секунда. Естествено не е преведена на български език. Бих искал да го направя, но опасявам се докато пробия в точно тази професионална област, някой друг вече ще го е сторил.
Действието се развива в свят, паралелен на нашия. В тамошния еквивалент на Викторианската епоха, естествено леко изместена и променена. Всичко започва с Вълната, която си е жива проба локално цунами. Едно момче и едно момиче, които по свои различни пътища и начини оцеляват на един (вече) самотен остров. И 138 души, които трябва да умрат във Великобритания, за да може един мъж да стане крал. Когато избухва смъртоносна епидемия, която поразява и двореца, оказва се, че да си 139-ти в поредицата наследници на трона, е всъщност доста, доста важно. Само дето въпросният е заминал на далечно и изследователско плаване в Пелагийския океан. И трябва да бъде открит и върнат в Британия за коронясването си преди да са изминали 9 месеца.
Книгата е ужасно силна. От нея можете да научите:
- как да получим мляко от дива свиня-майка (no, seriously)
- как се описва по блестящ начин (от гледна точка на писателска дейност) и как се преживява (от гледна точка на .. хм.. ежедневието) пост-травматичен стрес
- как "дивак" ("savage") не е дума, описваща културна принадлежност, а състояние на духа (а именно липсата на такъв..)
- колко са важни най-мъничките подробности и как ограниченията пораждат изобретателност (Следователно безграничната свобода притъпява съзнанието и ни прави по-глупави? Струва си да помислим..)
- какъв е смисълът от това да вярваш
- "Does not happen!" - когато просто отказваш да се примириш, отказваш да позволиш нещо да се случи и го отхвърлиш от възможните събития във Вселената
- Как да се научим да преодоляваме и да разбираме културните различия и как да се борим с ксенофобията - нашата и на останалите. Що е то толерантност и има ли така нататък.
Краят не е "щастлив" в елементарния смисъл на това понятие. По-скоро е реалистичен. Леко тъжен, може би, но и много истински.
Препоръчвам, препоръчвам и препоръчвам - отново и отново.
Ето как изглежда:
_____________________________________
* Но само ако го поемете дълбоко и разлиствате много, много бързо.
Действието се развива в свят, паралелен на нашия. В тамошния еквивалент на Викторианската епоха, естествено леко изместена и променена. Всичко започва с Вълната, която си е жива проба локално цунами. Едно момче и едно момиче, които по свои различни пътища и начини оцеляват на един (вече) самотен остров. И 138 души, които трябва да умрат във Великобритания, за да може един мъж да стане крал. Когато избухва смъртоносна епидемия, която поразява и двореца, оказва се, че да си 139-ти в поредицата наследници на трона, е всъщност доста, доста важно. Само дето въпросният е заминал на далечно и изследователско плаване в Пелагийския океан. И трябва да бъде открит и върнат в Британия за коронясването си преди да са изминали 9 месеца.
Книгата е ужасно силна. От нея можете да научите:
- как да получим мляко от дива свиня-майка (no, seriously)
- как се описва по блестящ начин (от гледна точка на писателска дейност) и как се преживява (от гледна точка на .. хм.. ежедневието) пост-травматичен стрес
- как "дивак" ("savage") не е дума, описваща културна принадлежност, а състояние на духа (а именно липсата на такъв..)
- колко са важни най-мъничките подробности и как ограниченията пораждат изобретателност (Следователно безграничната свобода притъпява съзнанието и ни прави по-глупави? Струва си да помислим..)
- какъв е смисълът от това да вярваш
- "Does not happen!" - когато просто отказваш да се примириш, отказваш да позволиш нещо да се случи и го отхвърлиш от възможните събития във Вселената
- Как да се научим да преодоляваме и да разбираме културните различия и как да се борим с ксенофобията - нашата и на останалите. Що е то толерантност и има ли така нататък.
Краят не е "щастлив" в елементарния смисъл на това понятие. По-скоро е реалистичен. Леко тъжен, може би, но и много истински.
Препоръчвам, препоръчвам и препоръчвам - отново и отново.
Ето как изглежда:
_____________________________________
* Но само ако го поемете дълбоко и разлиствате много, много бързо.
Be Avatar! Помогни на Народа си!
TO FACE ZORROASTER, research, by Bogomil...
26.09.2011 - Пловдив днес застана под фл...
TO FACE ZORROASTER, research, by Bogomil...
26.09.2011 - Пловдив днес застана под фл...