Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
24.11.2008 13:03 - 2+2=5
Автор: nueno Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3994 Коментари: 9 Гласове:
1

Последна промяна: 16.12.2008 17:22


За пръв път прочетох "1984" на Джордж Оруел по време на Голямата Зима във Варна. За онези които не знаят или не си спомнят - това беше зимата преди 4 години, когато във Варна, където по принцип не се задържа и не се натрупва сняг, имаше преспи, в които можеше да се скрие портативно НЛО (с оставащо място за стърчащите антени). Вечерта ме замръкна в едно заведение, където имах среща с човек, когото не видях никога повече (чиста тъпа случайност, нищо драматично). По някое време успях да се добера до сестра ми (беше абсурд да успея да се прибера в моето "вкъщи", беше прекалено далеч, а вятъра вече смъкваше кожи) и останах да спя там. Заради децата там се ляга доста раничко и аз останах буден и с доста количество неизразходвана енергия да спя на дивана в хола.


Разглеждах библиотеката и се натъкнах на доста различни и интересни книги, като в някакъв момент бях измъкнал Рама на Кларк и Звездни дневници на Лем - проблемът е, че Рама ми доскуча набързо, а Лем вече съм го чел и прекалено свежият му на моменти тон и хумор не си отиваха със снежната буря навън. Исках нещо по-тежко...


... и в този момент я открих. 1984. Оруел. Бях чувал че жанрът е "дистопия" и понеже я бяха сравнявали с "Хищните вещи на века" и "Прекрасния нов свят" в някакъв анализ, а аз съм чел и двете, не бях се замислял да я търся по-рано.


Каква грешка. Ама никога вече няма да се влияя от чужди мнения по отношение на книги. Хванах да чета и набързо бях погълнат от невероятната дълбочина на опростеното усещане за безнадеждност, подсилено от виещия вятър и злокобния мрак.

Писана е 1948 г. и отразява това, което авторът си мисли, че ще се случи през 1984 година. И - по дяволите - колко прав е бил.

Сега е моментът да се покажа като мързел и да цитирам Уикипедия:

"Книгата описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., в която държавата провежда всеобхватно проследяване, пропаганда, страх и безжалостни наказания. Истината за настоящето и за миналото е тотално подтисната. В "1984“ има следната мисъл: "Който владее миналото, той владее и бъдещето“. Там променят съдържанието на старите вестници, за да съответства на текущата идеология. Описаната концепция за "Големия брат", всевиждаща организация от анонимни наблюдатели с двупосочни видеоекрани на публични места и в частните домове, е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Хипотетичният "новговор“ е крайна форма евфемизъм и изразява идеята, че липсата на подходящи думи за назоваване на дадена концепция е еквивалентна на прекратяване на тяхното съществувание, а ако ги има - трябва да се направи използуването им невъзможно с цел елиминирането на самата концепция. Много термини от книгата се използват като нарицателни в европейската култура"


Оттам идва и "любимата" на всички телевизии концепция за "Биг брадър". Място, в което можеш да наблюдаваш всичко, което се случва. Самият "Голям брат" е хипотетично поставено лице, което е главния лидер-идеолог. В книгата е описан като навъсен човек с големи мустаци. Оставям на вас да се сетите кого е визирал Оруел.


Идеята е, че в крайна сметка на човек може да му бъде отнето всичко.


"Не могат да проникнат вътре в теб“ — каза му тя. Ала те можеха да проникнат вътре в теб. "Това, което става в теб тук, е завинаги“ — каза О’Брайън. Вярно беше. Имаше неща, неща, които вършиш самият ти и след които не можеш никога да бъдеш същият. Част от душата ти загива: изгаря, изпепелява. Той я беше видял, дори беше разговарял с нея. Никаква опасност не ги заплашваше. Инстинктът му подсказваше, че сега почти не се интересуват от действията му. Можеше да уговори втора среща, ако той или тя го бяха пожелали. Всъщност срещнаха се случайно. Срещнаха се в парка, в отвратителен студен ден през март, когато земята изглеждаше вкаменена, а тревата безжизнена, и никъде нямаше никаква пъпка, освен няколко минзухара, поникнали само за да бъдат покосени от вятъра.


Не понечи да я целуне, нито заговориха. Като се връщаха през тревата, тя за първи път го погледна открито. Хвърли му мигновен, пълен с презрение и неприязън поглед. Почуди се дали неприязънта й се дължеше само на миналото им или и на подпухналото му лице и на сълзите, които вятърът изцеждаше от очите му. Седнаха един до друг, но не прекалено близо, на два железни стола. Видя, че тя се кани да заговори. Отмести крака си с няколко сантиметра и нарочно стъпка вейка с грубата си обувка. Забеляза, че стъпалата й сякаш са се разширили.

- Аз те предадох — каза тя дръзко.

- Аз те предадох — каза той.

Тя пак го погледна бързо и с неприязън.

- Понякога — каза тя — те те заплашват с нещо — нещо, което не можеш да понесеш, за което не можеш дори да помислиш. И тогава ти казваш "Не го правете на мен, направете го на някой друг, направете го на еди-кой си.“ Навярно след това се преструваш пред себе си, че е само трик и че си го казал само за да ги накараш да спрат, че не си го искал наистина. Но не е така. Когато това става, ти наистина го искаш. Мислиш си, че е единственият начин да се спасиш и си напълно готов да го използваш. Ти искаш да го направят на другия човек. Пет пари не даваш какво ще изстрада. Мислиш само за себе си.

— Мислиш само за себе си — повтори той като ехо.

— И след това вече не изпитваш същите чувства към този човек.

— Не — каза той, — вече не изпитваш същите чувства.

Мъченията - физическите мъчения - не бяха страшното нещо. На физически мъчения тялото може да устои, а когато не може - просто умира. Но има неща в съзнанието на човека, които не могат да бъдат преглътнати и забравени. Както например когато те накарат да пожелаеш това, което ти се случва, да се случи на някого другиго. И както например когато те накарат да пожелаеш някого да го няма, да изчезне, да се махне, просто да не е съществувал, за да не се налага да изпитваш своята болка. Адът - това са другите. Но понякога - само понякога - адът сме и самите ние.


Двумисълта е друга много интересна концепция, пак от тази книга. Да постигнеш двумисъл е да вярваш и да знаеш, че 2+2=5. Или равно на колкото ти кажат че е равно. Двумисъл е да забравиш това, което си знаел вчера, и да го замениш с това, което ти казват и ти нареждат да знаеш днес. Може да изглежда малко отвлечена концепция, но в съвремието до голяма степен се практикува. Как? Ами вижте само новините. Министър или политик едикойси говори с дълбоко убеждение пред камерите по някакъв въпрос. Превъртаме архивите и ... откриваме, че преди 3 месеца той е говорил със същото убеждение по същия въпрос, заставайки на напълно противоположното мнение. Но хората, които не са следили внимателно (защото честно казано кой има възможност да следи и помни всичко, което някой някога е казал) не знаят това. И ако някой не им го каже - т.е. примерно медиите - то как те изобщо ще могат да разберат? А ако някой "каже" на медиите какво да говорят? Как някой ще знае истината? И какво Е истината? Как аз или някой друг знае какво казва и какво мисли и по-важното - какво ПРАВИ определен човек, чието мнение или чиито действия имат значение?


Да, уж се говори за прозрачност, но всъщност цялата теория за "обществената осведоменост" се обобщава чудесно с твърдението "2+2=5". Аз не мога да отида лично до Сахалин (поне не ми е особено лесно и не бих го направил без необходимата мотивация). Ако там утре падне атомна бомба и всички намиращи се там измрат, откъде ще знам аз? И как и на кого мога да вярвам? Откъде и защо мога да вярвам на учебниците по история (историята се пише от победителите), откъде и защо мога и трябва да вярвам, че преди 50 години в някакви смутни времена, в които не е било много ясно какво точно се случва и без това, някой си е видял и разбрал точно това, което е разбрал и видял? Откъде мога да знам че историците не лъжат? Или че не са били заблудени? Или че типичната човешка "несъвършена" памет не си допълва и измисля липсващите детайли "както й е угодно"?

Цитат на нещо, което самият Оруел е казал:


"Страшното е, че даден вожд или управляваща клика могат да овладеят не само бъдещето, но и миналото“ — пише той в "Поглед назад към Испанската война“. — Ако Вождът каже за едно събитие, че никога не се е случвало, значи то вече никога не се е случвало. Ако каже, че две и две правят пет — значи вече правят. Тази перспектива ме плаши повече, отколкото бомбите. Франкистите твърдят, че в страната има редовна руска армия от един милион души. Каква история ще се напише, ако те победят? Сталинистите заличават Троцки и много други стари болшевики от историята на революцията. Немците категорично отричат съществуването на пещи за хора в Полша. "Самото понятие за обективна истина като че ли изчезва от света“ — а понякога съвсем откровено се изхвърля, когато истината се обявява за "расова“, "класова“, "идеологическа“ и пр…


Миналото не е пространство в застинало състояние, до което можем да пътуваме по обективен начин. Няма предмети и събития, конкретики увиснали в безвремие. Миналото се крие в мозъчните клетки, в живота, в изписаните символи. И ако мозъците на хората са промити, историческите паметници са заличени и пропагандата твърди, че две плюс две е равно на пет, винаги е било равно на пет и винаги ще бъде равно на пет, то какво ни остава, освен да го приемем? Дори няма да осъзнаваме, че някога сме имали избор.


Именно по тази причина, докато все още имам право на свой избор, избрах да се боря срещу... хм. Срещу какво точно? На няколко пъти се опитах да го формулирам, но формулировката умело ми се изплъзва. Може би срещу затварянето на съзнанието в собствената му черупка, срещу оскотяването на интелекта, срещу подтискането на въображението и собственото мислене, което се опитват да заменят с ерудираност, специализация и познания, което е умен начин да кажеш, че даден човек разбира мястото си в системата, от което не е добра идея да шава много-много.


Ако светът се състоеше само от интелигентни мислещи хора, сегашният обществен строй не би издържал и 15 минути. И защо да го прави? Достатъчно е несъвършен. Не говоря за рецесионните вълни, макар че и те имат касателство. Просто моделът е прекалено остарял. Работел е по-рано, когато светът е бил по-разделен и по-голям, но със смаляването му идват и редица проблеми, които са логически и смислово толкова непоследователни, че в дадения контекст те просто не могат да бъдат разрешени.


Бях на конференция в Боровец - естествено не като участник, а като преводач. Останах истински шокиран от факта, че в световен мащаб никой не е успял да даде точна дефиниция на "организирана престъпност". Стигнахме дотам, че един от водещите експерти - англичанин - цитира един от техните главни прокурори: "Организираната престъпност е като слон - видиш ли я, веднага ще я познаеш". След което добави, че макар и да звучи като нещо забавно, това определение е точно толкова добро, колкото и другите съществуващи определения.


Та - оплитането в мрежа от закони и институционални ограничения, чиято единствена цел е да пази хората от самите тях - прилича на паяк, който оплита сам себе си в паяжина, от която няма да може да се измъкне и за да оцелее, ще му се наложи да се самоизяде, което само по себе си е парадокс. Трябва да има друг начин. Ако ще този начин да е връщане към пещерите. Или към дърветата. Не можем да позволим да свършим като в "1984". Или като в "Енрико Ферми и ледовете".


Не спах много онази вечер. Бях доста разтревожен. И депресиран. И притеснен. Няколко дни виждах "черно" навсякъде, въпреки че снегът си беше чистичък, беличък и натрупан. Мисля че може би именно тогава разбрах онази мъничка част от истината, която ми се беше изплъзвала успешно до този момент. Беше като последното парче от пъзела, което си дойде на мястото.


Ще завърша с Radiohead. Защото просто са обобщили всичко, което исках да кажа, в 03:24.






Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. viki11 - Да, при капитализма точно това е ...
24.11.2008 16:14
Да, при капитализма точно това е идеята, че на човека му отнемат всичко и го правят роб на системата.
И защо тъпите глави бг толкова драпаха за този капитализъм?
Честито, припомни ми го. Даже не съм го забравяла.
Мразя капитализма. Колкото и трески за дялане да имаше социализмът, особено пък побългареният.
цитирай
2. aglaya - Vijdam, vurzal si novata klavia...
25.11.2008 12:29
Vijdam, vurzal si novata klaviatura za laptopa :)) I za Radiohead - ne se pritesniavai, velikite mozuci vinagi oboshtavat tova, koeto nie izraziavame podrobno... Kakvo da se pravi...
цитирай
3. placebo - .
06.12.2008 20:48
страхотен постинг!
цитирай
4. анонимен - сори за анониомноста
12.12.2008 14:17
жесток пост, човече, и изобщо, начина ти на виждане на нещата е толкова... истински яко, че има такива хора из бг...
а вики11 смело може да мре в лайна, извинявам се за бруталния си език, добре, че в нетя не личи момче ли съм, момиче ли :)
цитирай
5. ledzeppelin - Мхм.
14.07.2009 12:34
Никога повече не се влияй от чуждо мнение относно книги.И аз съм го правила.Нито пък за филми,постановки и всичко останало.

"Та - оплитането в мрежа от закони и институционални ограничения, чиято единствена цел е да пази хората от самите тях - прилича на паяк, който оплита сам себе си в паяжина, от която няма да може да се измъкне и за да оцелее, ще му се наложи да се самоизяде, което само по себе си е парадокс. Трябва да има друг начин. Ако ще този начин да е връщане към пещерите. Или към дърветата. Не можем да позволим да свършим като в "1984". Или като в "Енрико Ферми и ледовете".

Че аз какво ти приказвам?Същото.
Аз открих и прочетох тази книга доста рано.После я прочетох още много пъти в различни периоди и всеки път по още мъничко вдявам.
цитирай
6. nueno - ~
15.07.2009 16:35
Възгледите ни са кажи-речи еднакви, просто начинът, по който избираме да възприемем нещата и да отреагираме са различни. Аз съм по-примирен с положението и не вярвам че нещо може да се промени генерално. И се оглеждам за начини да направя нещата такива, та поне да има мънички вътрешни промени. Общата схема ще се запази, с или без мен в нея. Ако съм неудобен, ще е без. Винаги става така.

Wars are won with strength, valor and numbers. Especially numbers.
цитирай
7. анонимен - Можем да си позволим да свършим в...
10.10.2009 17:52
Можем да си позволим да свършим всякак, но в книгата те не свършват, а продължават... гати иронията - на нас ни пука не как ще продължим, а как ще умрем... Книгата има два нюанса - единият - сив и прозрачен - антиутопичния. Мисля си - ок, оживяваш, ок - сриват те, обезчувствяат те, превръщат те в човекоподобно, но има макар и малък шанс генетично да ти е заложено "да пробваш", значи все пак имаш шанс да си грешката в системата на някой си по-сетнешен опит, или да предадеш генетичната грешка... което е все едно... Предвид системния подход, на който по неведоми причини точно Оруел е фен - разчитането на посланието на тази книга минава ниво напред - няма затворени системи, а крайното контролиране на едно общество (система) води задължително до системни грешки, на даден етап следва срив и смърт. Така че радвай се - даже и да я докараме до там, пак ще умрем ...
цитирай
8. анонимен - най-силният постинг. достойно е за ...
30.12.2009 01:00
най-силният постинг. достойно е за колона на първа страница .
цитирай
9. анонимен - GEInbePWldZ
27.05.2011 15:58
KMpTbr <a href="http://soeoyyewwjfw.com/">soeoyyewwjfw</a>
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nueno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 285190
Постинги: 39
Коментари: 139
Гласове: 1129
Архив
Блогрол
1. lrll