Прочетен: 1853 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2009 13:27
*
*
Couch Surfing - гостоприемство без (добре де, със съвсем мъничко) граници
Когато преди време за пръв път попаднах на couchsurfing.com, изобщо не осъзнах какво точно представлява това място. Имах смътна идея, получена от разговори с един приятел, но някак не успявах да възприема. Слушах, но не чувах. Няколко дни по-късно темата беше забравена.
Вторият път всъщност се докоснах до смисъла на мероприятието, но тъй като беше само косвено и нямах преки наблюдения, вниманието ми отново не се задържа дълго.
Третият път (като в приказките - очевидно) беше този, който ме накара да осъзная нещата, които ме подтикнаха да се запаля и запиша за участие в идеята.
А колко просто е всичко всъщност. От една страна имаме хора, които обичат да пътуват. В почивките между семестрите или през отпуската си хващат удобния куфар/раница и потеглят. Без притеснения, задръжки или угризения. Някои казват “чао”, други дори и това не правят. Веднъж ми разказаха за човек, който казал на родителите си “ще се върна след 2 седмици, отивам малко на почивка”. И се върнал след 8 години. Не че е правил нещо кой-знае-какво. Работил тук и там - в Корея, в Индия, в Австралия. Като му омръзнело някъде - хващал си нещата и пак на път.
Има един проблем, свързан с пътуванията обаче. Нека си представим, че отиваме в непозната страна, с непознат език, непознати традиции, нрави и обичаи, непознато.. всичко. Какво правим тогава? Да живееш туристическия живот, оказва се, е доста скучно. Обслужването е малко или повече еднакво навсякъде, особено откакто почнаха да ни мъчат с международна стандартизация. “Голдън Тюлип” в Амесфорт е същото като в “Голдън Тюлип” във Варна. You"ve seen one - you"ve seen them all. Аз лично обичам да спя на легло, но и на пода не е толкова лошо и всичко след течащата топла вода приемам за позитивно, но не задължително условие. Отделно като турист получаваш топло-студената усмивка на персонала и група хора, също като теб туристи, които пак като теб идват отдругаде. Оказва се, като се замисли малко човек, че да си турист е "занимание самотно". И как да не бъде? Досегът на туристите с местната култура е по пазарчетата, магазините и улиците. Не всички, естествено, защото кой ще ти влиза без "гид" в малките улички. Ходи се само по главната, виждат се само лъскавите витрини. Скучновато до побъркване. И по-лошо - еднообразно. Как да видиш чудесата, които предлага въпросната страна, след като програмата ти предварително е сдъвкана, смляна и.... - което е по-лошо - има - да - точно такъв вид.
За да разрешат този проблем, пътуващите хора са създали couchsurfing. В който момент стигаме и до същността на това, за което пиша.
Общността е изградена (впрочем това че ви го разказвам не значи че примерно още сега не трябва да отидете да се уверите сами) от хора, които пътуват и имат нужда от гостоприемство или оказват гостоприемство на други пътуващи, които се нуждаят от това. Какво се изисква? Ами да си регистрирате профил, да сложите някакво кратко описание, та да може хората да си имат някаква идея кой сте и за какво се борите и.. да бъдете гостоприемни.
Основното нещо, което не бива да се забравя е, че идеята тук не е “да спестим пари от спане”. По-скоро “да се опознаем взаимно докато пътуваме и се забавляваме”. Хора всякакви - в кратката си кариера като couchsurfer се срещнах с много различни индивиди - някои от тях ми харесаха много, други - никак. Някои от тях приютих лично, с други се виждахме само за по бира (в моя случай огромни количества кока-кола). Идеята е да им помогнем да почувстват атмосферата. Разказваме и обясняваме "за нашата страна", а те обикновено (не винаги, но почти всички са склонни да го правят) разказват за пътуванията си и за дома си. Прекрасна компания могат да бъдат и обикновено са, защото искат да изживеят колкото се може повече и винаги имат ентусиазъм за излизания и купони. С такива гости сме си правили мини-турнир по тенис на маса, играли сме волейбол, посрещали сме един july morning, яли сме огромна пица с ръце, говорили сме си за политика, музика, латино-танци (една от гостенките беше професионална танцьорка), един от гостите ми разказа най-хубавата история, разказвана някога, друг от гостите ми идеше да го убия (няма да кажа защо, не е важно, важното е, че си тръгна цял) и т.н. и т.н. - емоциите са щедро разпръснати по целия спектър. Всички са доволни. В крайна сметка междукултурното общуване и контакта с хора е това, от което всеки има нужда в по-големи или по-малки количества. Да помогнеш на хората да намерят добри и интересни заведения, места, да им дадеш полезен съвет или три - какво по-възнаграждаващо усещане от това?
Естествено не всичко тече по мед и масло. Всъщност е ТОЧНО като по мед и масло - след първата седмица маслото гранясва, меда се озахарява и.. ами да. Схващате идеята. Проблемите са няколко, на първо място това, че тези хора са за малко. Ако се привържете.. ами не, няма начин. По-добре недейте. Наслаждавайте се на миговете с тях, радвайте им се, защото после ще ви останат само спомените, били те и хубави. Естествено това е в случай че не дойдат пак или ако вие не отидете при тях някога. Всичко се случва, разбира се, но общият случай е “идват и си отиват и вземат всичко, което сте готови да им дадете, като в отговор предлагат същото”. Не е чак толкова страшно, като се замисли човек. И без това за по-голямата част от хората в живота ни може да се каже същото.
Сериозните проблеми идват в няколко случая. Първо - на сайта изрично си пише че това не е dating site, но това не пречи да получавате съобщения от влюбчиви couchsurfer-и, с които учтиво и мило ви канят да им отидете на гости. Също така не пречи момичето, което споделя апартамента ви за през нощта, да поиска да сподели леглото ви (случи ми се, беше ми необходим целият такт, на който бях способен, за да се отърва без да наранявам ничии чувства), както и не е изключено вие самите да имате някакви .. хм.. намерения спрямо привлекателния пътешественик от другия пол (или дори от същия) В такива ситуации такта помага много, както и тактически правилното поведение. Естествено това не е само “там”. В нашата добра стара обичайна реалност също е така. Не ми казвайте, че не ви се е случвало да пожелаете доброто си приятелче.. или пък към вас да проявят изненадващи апетити. Пък има и нещо хубаво - поне за тези, които търсят подобен вид изживявания - другият/другата си тръгват след няколко дни. И отговорностите и ангажиментите отпадат.
Впрочем не знам дали аз не бъркам нещо, но като цяло на повечето couchsurfer-и повече им харесва пътуват, отколкото да търсят някакви връзки и емоции, били те и краткотрайни. Има един особен вид адреналин като си на път - от този вид, който те кара да стоиш по партитата без непрекъснато да се опитваш да намериш “половинката си” и просто да се забавляваш - освободен от суетата, грижите, притесненията и тревогите.
Препоръчвам ви да разгледате сайта: www.couchsurfing.com. Спестявам наистина подробното описание на начините му на функциониране, защото си мисля, че най-добре нещата се виждат именно отвътре. И защото още си чакам чека от тях (:
CouchSurfing is a worldwide network for making connections between travelers and the local communities they visit.
Тсссс, като си помисля само, че можеше просто да преведа тяхното описание. Стана малко като вица за “Властелина.."
Орел: Айде бе, Фродо, къде се забавихте толкова?
Фродо: Трябваше да хвърлим пръстена..
Орел: А, това ли било? Ми що не го дадохте на мен? Просто прелитам и го пускам в планината.
Фродо: Е ти се сети кога да кажеш..
С което и пожелавам приятно сърфиране на всички.
Прав си, не става въпрос само за пестенето на пари. Става дума за лично отношение - като много важно условие е наистина, посоченото от теб, Разбиране за цялото мероприятие.
Аз пътувам адски много, но предимно по работа. За това знам, колко важно е всъщност общуването.
Осъмвайки в друга страна, при непознати хора, постоянно, наистина променя гледната точка :)
Поздрав за инициативността!
23.05.2011 19:17
