Първоначално това беше предназначено за коментар в един блог който следя отскоро, но след това се отплеснах и когато го написах вече изглеждаше по-подходящо за отделен блог-пост.

За да дам обосновка - авторът на съответния блог беше написал нещо от рода на "спомням си с носталгия за детството, което не беше нито хубаво, нито лошо, а беше моето детство и аз си го обичам". Обобщавам го горе-долу по моя преценка.

Там някъде беше написано и:

"Като малка също така исках вечно да остана дете. И донякъде успях. Още съм леко наивна, силно оптимистична и ентусиазирано приплясквам с ръце, когато нещо ме радва. Още тичам по улиците, плача за дребни неща и живея повече в главата си. Още ме е страх от тъмното и все още чакам Принца на какъвто-и-да-е кон. За всички, които още обичат да хапват захарен памук и да прелистват списание “Дъга” – честит празник! За другите – много ви здраве".

Та ето и моят отговор на това, който се превърна впоследствие в коментар-пост-нещо-си:

Тенденцията напоследък е конете да се оказват по-симпатични от принцовете, които ги яздят. Благородните особи със странен цвят на кръвта (в наши дни най-вероятно дължащ се на препиване с кюрасо), които могат да лекуват пърхот и да вършат какви ли не други чудеса, като например да харчат годишната издръжка на умерено-статистическо африканско семейство за една вечер в някое място, в което сервират леко препечен и хрупкав, още топъл снобизъм, право в лявата ноздра, са по-скоро досадни, отегчени и отегчителни и общо-казано - трудно поносими.

Като изключим краткото лирическо отклонение - искам си червената връзка, пък. Мисля че удовлетворението от неполучаването на такава (поради смяната на режима тъкмо преди да си я заслужа) е довело до сериозни психически травми в най-ранно "по-време-на"-училищно детство. Помня варената царевица, захарния памук и другите хубави неща, милион и едното желания и Летящия Чесмир, Момиченцето от Земята и Емил от Льонеберя, но всичко това някак се губи като го поставиш до синята връзка и видиш липсващата червена. The missing link.. ъм.. tie? Бих могъл да си взема такава сега или по-точно бих могъл да си взема много такива, но нищо не може да се сравни с това, което ти е било дадено [как се правят italics на html code? - е, както и да е - "дадено" е в italics].

Естествено се шегувам и знам че този режим бла-бла-бла отговорното гражданско съзнание още тогава бла-бла, но наистина смятам, че ние сме деца на прехода, защото отрастнах с "другарко тире госпожо" и бях искрено учуден за какво да му се невземе трябва другарките да са госпожи и вече нямаше "гражданино", а имаше "господине". Спомням си че се чудех защо това е така и дали не е защото малкото ни градче изведнъж са го обявили за село. Предполагам че никой никога на никого (при нормални обстоятелства де) не е казвал "Селянино", но пак си беше интересно като концепция за размисляне. Интересно е как се адаптираме когато преобърнат света ни и колко лесно изглежда това на пръв поглед, но дали НЕЩО от това не е останало дълбоко в съзнанието ни? Нещо, което и до сега ни кара да се чувстваме несигурни, не на място, не "у дома си". Нещо, което ни кара, което ни подтиква да отиваме уж все нанякъде, без да осъзнаваме, че всъщност пътуваме за да не пристигнем и бягаме, за да останем на същото място. Може ли човек да избяга от това, което е? Иска ли? Има ли смисъл?

Честит 1 юни на всички деца на прехода. Някога някой - съзнателно или не - е отправил към всички нас древното китайско проклятие: "Да живееш във времена на промени, дано". Промяната ни дефинира като личности. А какво дефинира промяната? Промяната отвън и отвътре?

Пожелавам ви да намерите отговори. Или (което сякаш е по-добре) - да намерите въпроси.

... защото иначе ще продължи да си свети 'анонимен' и нищо... всъщност май имам регистрация, може да се логна следващия път, но линка ще е излишен. италик на хтмл е <и> обаче на латиница:), честит първи юни на патерици и един релевантен цитат: "A slow sort of country!" said the Queen. "Now, here, you see, it takes all the running you can do, to keep in the same place. If you want to get somewhere else, you must run at least twice as fast as that!" - Through the looking-glass

Браво за поста! Краят ми хареса изключително много:)))))))
От дете на промяната:Р

През блога на "грозната богиня", та право при теб.
Много ми допада начинът, по който тече мисълта ти. Дори съм съгласен с повечето от изказаните мисли, макар това да няма отношеие към поста и макар да няма значение за широката китайска общественост, освен в кратките мигове, предхождащи процеса по събирането на зеления латвийски силиганов корен, неизвестен като...мен.
Както и да е.
Исках да кажа, че имаш нов почитател.
Честито! И да почерпиш. Някого. Или себе си.
:)

Ами добре дошъл на борда :)

Ти къде се подвизаваш в блогопространството - при U.G. нямаше нищо - ни линк, ни загадка, водеща по тайна пътечка до някоя тайна градина.

http://morrtdontpanic.blogspot.com/

Животът не се променя,скъпи ми мой! Само хората се променят! И то по собствено усмотрение! :)

BxF3jr , [url=http://gsiezflqxpnb.com/]gsiezflqxpnb[/url], [link=http://nrjheuuudtsu.com/]nrjheuuudtsu[/link], http://uljqgscurloc.com/