До момента, в който не проследих с поглед посоката, от която идваха странните звуци,  "сойка" за мен беше просто още една дума. Сойките не са това, което са. Особено ако никога досега не си виждал сойка.

Умилително изглеждащото мъниче грачеше и очевидно не се чувстваше много комфортно в кашона, който му служеше за дом. Нали знаете - съвременните офиси не предлагат удобни възможности за отглеждане на птици в домашни условия.

Точно това птиче обаче нямаше избор - паднало от гнездото (предполага се) и в градината - твърде малко за да полети. Как и кога са го намерили колежките не е особено ясно, но явно това е бил щастлив за него ден, защото вместо да бъде осъдено да умре само (лека нотка на прекомерен и леко наивен драматизъм, но ще го оставя, нека пък - не може само ирония и дистанциране - въпреки че напоследък само такива настроения ми се въртят) в жестоките градски условия, в момента то се мъдри на пръста на офис-мениджърката, грачи доволно, хапва котешка храна (?!) и очевидно се чувства много добре.

Снимах го, но както се оказа, нямам USB кабел за телефона, а този компютър няма IRdA, blue tooth и други технологични "чуденки". Пък и снимковият материал не е толкова важен, въпреки че птичето наистина е сладко.

По-важно е друго. Изведнъж в сърцата на хората се намери милост. Оказа се, че (почти) няма човек, който да не дойде в офиса и да се зарадва като малко дете на птичката със синичко по крилцата, която гледа несигурно, леко страхливо, но и с лек интерес - един цял живот, който предстои да бъде изживян.

В такива моменти ми се струва че мога да се отплесна и да говоря за отношенията между отделните биологични видове, за това колко е хубав и чудесен живота - т.е. самият факт, че ИМА живот и че в този живот има и една сойка с любопитни очи, която наблюдава случването на нещата във Вселената и с присъщата на всички живи същества наивност може да изпита щастието от изживяването на мига, преди същия този миг да е отминал безвъзвратно в поредицата от мигове, проточили се като безкрайна върволица от вагони на товарен влак по линията на вечността. За щастие само ми се струва че ще го направя, а всъщност не съм се отплеснал.




Естествено като са по-малки са много по-сладки, това е само "храна за окото". Нали вече не може просто текст, хората не го четат. Трябва и нещо около което да завъртим вниманието.

Доколкото разбрах, птичето няма как да остане (предполагам че скоро ще почне да иска да хвърчи само, ще цвъка върху официалните документи и върху преводите. [Тук ми се ще да отбележа, че това по никакъв начин няма да влоши качеството на някои от тях, но понеже съм колегиален и коректен професионалист, ще внимавам да не го направя; ... дълги скоби, но аз си ги обичам ... и хубави думички, ще взема да си ги tag-на... нямат ли край тия скоби?]. Та - птичката със синичко по крилете и бебешко грачене, който и в този момент огласява офиса и го чувам чак през слушалките, в които ми пеят "Bright Eyes" и "Muse" (не едновременно де) - няма да може да остане при нас. Ще я дадем в зоологическата градина. Иска ми се да го оставим, защото е сладко, защото ме разчувства (и не само мен) и защото покрай него всички стават малко по-малко свадливи, малко по-добри, малко по-усмихнати, но нямаме право да използваме мъничкото същество за да оправим нашите собствени проблеми. Нямаме право да използваме никого, за да решим проблемите си. Каквито и да са те. Трябва да си ги решаваме сами.

В крайна сметка, щастлив съм че птичето го има сега. Дори и за мъничко. Дори и само за миг. На добър полет, птиче. И обещавам да дойда да те видя в зоологическата градина, макар че ти няма да ме помниш - та аз само те гледах, говорех ти разни глупости, които ти не разбираш, опитах да ти дам храна и те снимах два-три пъти, за спомен.

"Each feather in its tail is a souvenir of an exotic land, a memory condensed in hue".

мнооооого хубав пост. не знам на мен ли ми има нещо, или на теб, но ми намирисва на стилово новаторство. може да бъркам. както и да е, преди да ви вземат птичката, направи и много хубава снимка, разпечатай я, и я закачи на стената. може пък да запазиш част от доброто настроение.
Сен

Истината е, че искам да кажа нещо и не ми идва много наум. Мога да се отнеса в бляблякане за алегоричноспояващата функция на една беззащитна птица, и за отключването на door to innocence, но ще загубя кристалното безметежно усещане, което ми достави прочетеното. Благодаря!:))

@Cenestelle - усещаш нещата още преди аз да съм го направил; да, като се замисля - най-вероятно е точно такова..
@frina - и аз мислех да се отнеса в алегорично бляблякане, даже в един момент почти го бях направил; нищо на този свят не е случайно - щастлив съм, че птичето е при нас тук и сега и че съдбата ни срещна, защото така станахме поне мъничко по-истински...

Нямам какво да кажа - много хубаво си го разказал.

@morrt - да замълчим и да послушаме гракането... :)

мъникът (найден - означава "намерен") вече е в зоологическата градина и ще си го осиновим, срещу скромна сума.. ще си го пишем фирмен талисман :)

YYPZr2 <a href="http://zbcdnmxclqmd.com/">zbcdnmxclqmd</a>