Прочетен: 3676 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2009 15:35
Така, а сега за самата "Lullaby". Оказва се, че книгата е по-дълбока дори от това, което си представях...
At first, the new owner pretends he never looked at the living room floor. Never really looked. Not the first time they toured the house. Not when the inspector showed them through it. They’d measured rooms and told the movers where to set the couch and piano, hauled in everything they owned, and never really stopped to look at the living room floor. They pretend. Then on the first morning they come downstairs, there it is, scratched in the white-oak floor:
GET OUT
.. не беше много полезно, нали? За да допълня картината само ще кажа, че аз имам много развито въображение. Онези от вас, които ме познават, знаят. Останалите -- доверете ми се на сляпо. Просто си я намерете и прочетете. Примерно тук:
За какво се отнася книгата ми е трудно да разкажа - говори се за много неща и поражда много мисли. Цинизъм. Сатира. Под всичко това обаче има и няколко общи основни положения за индивидът като такъв, за обществото и за мястото на двете в общата схема на нещата. За цивилизацията, за нейната невъзможност да съществува каквато е, за чудесата. Сатира... интересна дума. Всъщност не съм съгласен с нея. Мисля си, че всъщност е много адекватно и точно наблюдение.
Reading the monitor, Helen says, "He changed the screen. I need to know his password."
No problem. Big Brother fills us all with the same crap. My guess is he was clever the same way everybody thinks they’re clever. I tell her to type in "password".
Не, всъщност не се опитвам да пиша тема-съчинение-разсъждение а-ла час по литература в средното училище. Просто ви захласвам по книгата и вкарвам малко съдържание "от себе си" - не защото искам да повлияя на решението ви да я прочетете или не, а по-скоро защото все пак не мога да превърна блога си в справочник за "прочетете това, прочетете онова". Трябва да има някакво... rationale. Някаква обосновка. И - естествено - малко начини за експлоатация на системата. Типично за Чък, всъщност - и една от любимите ми части в книгите му по принцип.
Three columns by six inches deep, the copy says:
Attention Patrons of the Meadow DownsFitness and Racquet Club
It says: "Have you contracted a flesh-eating fungal infection from the fitness equipment or personal-contact surfaces in their rest rooms? If so, please call the following number to be part of a class-action lawsuit."At the phone number in question, a man’s voice answers, "Deemer, Duke and Diller, Attorneys-at-Law."
The man says, "We’ll need your name and address for the record." Over the phone, he says, "Can you describe your rash? Size. Location. Color. Tissue loss or damage. Be as specific as possible."
There’s been a mistake, I say. There’s no rash. I say, I’m not calling to be in the lawsuit. When I say I’m a reporter for the newspaper, the man says, "I’m sorry, but we’re not allowed to discuss the matter until the lawsuit is filed."
I call the racquet club, but they won’t talk either. I call the Treeline Dining Club from the earlier ad, but they won’t talk. The phone numbers in both ads are the same one. With the weird cell phone prefix. I call it again, and the man’s voice says, "Diller, Doom and Duke, Attorneys-at-Law."
And I hang up.
Няма да обяснявам по какъв точно начин се експлоатира "добре смазаната обществена система" - но от описанието вече е станало ясно, може би поне отчасти. Аз лично изпитах огромно удоволствие, когато разбрах какво става всъщност доста страници преди Чък да затвори този кръг от историята.
Centuries ago, sailors on long voyages used to leave a pair of pigs on every deserted island. Or they’d leave a pair of goats.
Either way, on any future visit, the island would be a source of meat. These islands, they were pristine. These were home to breeds of birds with no natural predators. Breeds of birds that lived nowhere else on earth. The plants there, without enemies they evolved without thorns or poisons. Without predators and enemies, these islands, they were paradise.
The sailors, the next time they visited these islands, the only things still there would be herds of goats or pigs. Oyster is telling this story.
The sailors called this "seeding meat."
Oyster says, "Does this remind you of anything? Maybe the ol’ Adam and Eve story?"
Looking out the car window, he says, "You ever wonder when God’s coming back with a lot of barbecue sauce?"Толкова е брутално, че дори не знам как точно да го изкоментирам. Нямам особено много думи по точно този въпрос. Може би вие имате. Може би е добре да имаме някакви. Или пък мисли. Мисли относно това каква всъщност ЦЕЛ има нашето съществуване. Мисли относно това какъв точно връх на коя точно еволюционна пирамида представляваме. И подобни някакви такива.
