Постинг
11.01.2010 18:55 -
love
Автор: nueno
Категория: Лични дневници
Прочетен: 6975 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 11.01.2010 18:57
Прочетен: 6975 Коментари: 8 Гласове:
2
Последна промяна: 11.01.2010 18:57
Показателно е колко бавно се случват нещата, когато няма кой да поеме отговорност за тях. Лампичките от коледната украса в офиса още са си там. А рекламните паузи на кината ни натрапват статусното съобщение "Коледа е". От друга страна - при мен нещата вече не се случват бавно - реших да поемам отговорност за тях. За разнообразие.
светване-изгасване-примигване-няколко секунди интензивна светлина-пак изгасване
Програмираните лампички програмирано напомнят за отпускно-празни(чни)те дни. В стил "Призракът на миналите Коледи".
Тези дни си припомних една концепция от играта Heroes (of Might and Magic) III - а именно тази за предмета "Helm of heavenly englightenment". Осъзнавам, че не всички сте чували за играта и вероятно не всички сте я играли. Във всеки случай шлемът на небесното просветление даваше +6 на всички показатели. Което е АДСКИ много. Предвид, че "всички показатели" по естествен път стигаха до 20 и нещо, т.е. +6 си беше хубав и солиден бонус.
Ще си позволя като фокусник да извадя концепцията от шапката с трикове и да я нахлупя на главата си (шапката, не концепцията). Някой разбра ли нещо от това изречение?
Та - небесното просветление. Имах щастието да изживея това богато на събития усещане. И богато на усещане събитие. Беше като деус екс махина в една лоша пиеса, която избрах да изиграя в живота си в последните дни. Дни, в които изключително важните за мен отношения с В. стигнаха до точката на невъзможност. Беше спасителният край на историята, в която на сцената се появява Обяснителят от Матрицата.
(И как цялата втора серия всъщност е била леко безполезна, но това ще го оставим за друг път, сега няма да дъвчем братя Уашовски)
Или пък - алтернативна теория - за да отреагира на създалата се ситуация - мозъкът ми най-сетне почна да функционира ПРАВИЛНО. Да отсява нещата по важност. Най-важното нещо в живота ми - естествено - съм аз. Така че моето добруване преди всичко. За моето добруване е полезно да имам хубави отношения с хората. Да мога да прощавам на хората. Да мога да обичам хората. Да мога да не задавам въпроса "защо не ме обичаш в замяна?" Да не питам човека на кулата какво може да направи за мен и за кого така упорито бие камбаната.
Може би в живота ми има ангел. Такъв, истински ангел. Може би нейното име е Ани и може би някои чудеса, които дълго време се мъчеха да задават въпроси, се успокоиха и не потърсиха отговорите, а им се изпречиха и просто докоснаха усещането.
Сега вече не се чувствам гузен. Мога да кажа - да, винаги съм искал точно това. Търсенията ми не са били напразни. Отчаянието от липсата на смисъл не е било прекалено обземащо.
Не мислех, че някога ще говоря за любов по такъв начин. Аз винаги съм бил скептик спрямо наименованията. В стари спорове край варненския вълнолом наричахме енергията "морков", поради липса на адекватно определение. Какво Е. И как Е. Със същият успех би могла и да бъде морков, защо да я наричаме "чи"?
Вече наричам това усещане "любов", защото това е най-близкото човешко усещане, с което мога да го оприлича. Чудя се дали няма и по-точна и хубава дума, но засега ще свърши работа. Смешно е, че все повече паралели правя с Хайнлайн и се чудя дали Хайнлайн също не е правил паралели с нещо, което е наблюдавал, а не измислял. За "Странник в странна страна" говоря, разбира се.
Шлемът на просветлението си стои нахлупен на главата ми и сега предизвикателството е "докога мога да го нося без да изкривя посока". Аз залагам, че няма да объркам стъпка скоро. Не и с нещата, които успях да изпитам, усетя и разбера. Но дори и да го направя, пътеката пред мен е ясна, светлината е чиста и за пръв път от много време курсът на плаване няма значение - anywhere is fine, anywhere is home.
светване-изгасване-примигване-няколко секунди интензивна светлина-пак изгасване
Програмираните лампички програмирано напомнят за отпускно-празни(чни)те дни. В стил "Призракът на миналите Коледи".
Тези дни си припомних една концепция от играта Heroes (of Might and Magic) III - а именно тази за предмета "Helm of heavenly englightenment". Осъзнавам, че не всички сте чували за играта и вероятно не всички сте я играли. Във всеки случай шлемът на небесното просветление даваше +6 на всички показатели. Което е АДСКИ много. Предвид, че "всички показатели" по естествен път стигаха до 20 и нещо, т.е. +6 си беше хубав и солиден бонус.
Ще си позволя като фокусник да извадя концепцията от шапката с трикове и да я нахлупя на главата си (шапката, не концепцията). Някой разбра ли нещо от това изречение?
Та - небесното просветление. Имах щастието да изживея това богато на събития усещане. И богато на усещане събитие. Беше като деус екс махина в една лоша пиеса, която избрах да изиграя в живота си в последните дни. Дни, в които изключително важните за мен отношения с В. стигнаха до точката на невъзможност. Беше спасителният край на историята, в която на сцената се появява Обяснителят от Матрицата.
(И как цялата втора серия всъщност е била леко безполезна, но това ще го оставим за друг път, сега няма да дъвчем братя Уашовски)
Или пък - алтернативна теория - за да отреагира на създалата се ситуация - мозъкът ми най-сетне почна да функционира ПРАВИЛНО. Да отсява нещата по важност. Най-важното нещо в живота ми - естествено - съм аз. Така че моето добруване преди всичко. За моето добруване е полезно да имам хубави отношения с хората. Да мога да прощавам на хората. Да мога да обичам хората. Да мога да не задавам въпроса "защо не ме обичаш в замяна?" Да не питам човека на кулата какво може да направи за мен и за кого така упорито бие камбаната.
Може би в живота ми има ангел. Такъв, истински ангел. Може би нейното име е Ани и може би някои чудеса, които дълго време се мъчеха да задават въпроси, се успокоиха и не потърсиха отговорите, а им се изпречиха и просто докоснаха усещането.
Сега вече не се чувствам гузен. Мога да кажа - да, винаги съм искал точно това. Търсенията ми не са били напразни. Отчаянието от липсата на смисъл не е било прекалено обземащо.
Не мислех, че някога ще говоря за любов по такъв начин. Аз винаги съм бил скептик спрямо наименованията. В стари спорове край варненския вълнолом наричахме енергията "морков", поради липса на адекватно определение. Какво Е. И как Е. Със същият успех би могла и да бъде морков, защо да я наричаме "чи"?
Вече наричам това усещане "любов", защото това е най-близкото човешко усещане, с което мога да го оприлича. Чудя се дали няма и по-точна и хубава дума, но засега ще свърши работа. Смешно е, че все повече паралели правя с Хайнлайн и се чудя дали Хайнлайн също не е правил паралели с нещо, което е наблюдавал, а не измислял. За "Странник в странна страна" говоря, разбира се.
Шлемът на просветлението си стои нахлупен на главата ми и сега предизвикателството е "докога мога да го нося без да изкривя посока". Аз залагам, че няма да объркам стъпка скоро. Не и с нещата, които успях да изпитам, усетя и разбера. Но дори и да го направя, пътеката пред мен е ясна, светлината е чиста и за пръв път от много време курсът на плаване няма значение - anywhere is fine, anywhere is home.
Пътят, Нуено, пътят :) хубаво е, продължавай, ще те държи дълго, когато е ново. после ще започнеш да живееш по "новия" начин и чувството на просветление ще се скрие, за да остави място на ежедневните хубави неща, но винаги ще е с теб. Вярвай, в любовта :)
цитирайЩе видим какво ще излезе. Засега е ecstatic..
цитирайВярвай...но не с всички сили. Защото ще ти трябват такива и за времето, когато Тя си отиде.
цитирайама тя си отиде вече (sort of); всъщност е сложно.
номерът е, че за да ги обичам, другите хора не трябва да правят нищо, просто да съществуват. това не означава да бъда глупав или наивен, а просто да бъда.
по принцип ме бива с думите, но за точно това ми се изплъзват.
цитирайномерът е, че за да ги обичам, другите хора не трябва да правят нищо, просто да съществуват. това не означава да бъда глупав или наивен, а просто да бъда.
по принцип ме бива с думите, но за точно това ми се изплъзват.
Тя, любовта, пак ще дойде. Гарантирано.
Успех!
цитирайУспех!
6.
анонимен -
процесът на трансформация
14.01.2010 08:30
14.01.2010 08:30
е доста болезнен, даже абсурден понякога - странно, нали...
цитирай
7.
анонимен -
:)
14.01.2010 14:28
14.01.2010 14:28
а може би въпросът не е в болката, а в простичкия факт, че да обичаш някого/всички е дар за теб самия
цитирай(съгласен с номер 7, който и да е той/тя)
цитирай